Със сенките танцувахме в нощта -
останали от миналото време,
когато пулсът в бялата луна
внезапно спря и лятото отне ни.
Отне мечтите ни, замръзнали завчас
от бурите, прииждащи със мрака,
разби в душите онзи топъл пласт,
във който тихо чувствата ни плачат.
Отне ни вярата, че можем по-добре
живота си самотен да живеем,
отне ни вятъра и синьото море,
с които искахме в съня си да се слеем. ...