chvassilev (Чавдар )
223 179
Nov 16, 2011, 1:26 PM

Светлина 

  Poetry » Phylosophy
545 0 5

Със сенките танцувахме в нощта -

останали от миналото време,

когато пулсът в бялата луна

внезапно спря и лятото отне ни.

 

Отне мечтите ни, замръзнали завчас

от бурите, прииждащи със мрака,

разби в душите онзи топъл пласт,

във който тихо чувствата ни плачат.

 

Отне ни вярата, че можем по-добре

живота си самотен да живеем,

отне ни вятъра и синьото море,

с които искахме в съня си да се слеем.

 

Отне молитвите на нашите души

и с болката крилата ни прекърши,

и светлото в ума ни - разруши,

и въздухът ни сякаш просто свърши...

 

И в този миг разбрахме - то е в нас,

дълбоко във душите е вградено,

и просто трябва всеки божи час

от светлото в душите си да вземем.

 

И просто трябва с него да вървим

по пътя му - усмихнати и бели,

и в мислите му топли да таим

надеждите - те там са оцелели...

© Чавдар All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??