24 янв. 2009 г., 22:45

Светлина

692 0 0
Слънцето бавно преваля
и мракът завзема света,
дори в този миг не спирам
да откривам светлина.

Не ме плашат прегради,
сили имам през тях да мина,
но ти можеш ли да ги прескочиш,
през оковите си би ли минал?!

Искаш да докоснеш неизвестното,
а готов ли си за това?!
Искаш да усетиш огъня...
А можеш ли да замениш мрака със светлина?!

Необуздана е човешката душа,
от здравия ни разум се изплъзва,
не спира да копнее за светлина
и заслепена само се препъва...

Разчупи собствените си окови
и предразсъдъците си ще пребориш.
Ще откриеш търсената светлина,
сливайки разум и душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиана Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...