24 ene 2009, 22:45

Светлина 

  Poesía
525 0 0
Слънцето бавно преваля
и мракът завзема света,
дори в този миг не спирам
да откривам светлина.

Не ме плашат прегради,
сили имам през тях да мина,
но ти можеш ли да ги прескочиш,
през оковите си би ли минал?!

Искаш да докоснеш неизвестното,
а готов ли си за това?!
Искаш да усетиш огъня...
А можеш ли да замениш мрака със светлина?!

Необуздана е човешката душа,
от здравия ни разум се изплъзва,
не спира да копнее за светлина
и заслепена само се препъва...

Разчупи собствените си окови
и предразсъдъците си ще пребориш.
Ще откриеш търсената светлина,
сливайки разум и душа.

© Кристиана Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??