Jan 24, 2009, 10:45 PM

Светлина

  Poetry
694 0 0
Слънцето бавно преваля
и мракът завзема света,
дори в този миг не спирам
да откривам светлина.

Не ме плашат прегради,
сили имам през тях да мина,
но ти можеш ли да ги прескочиш,
през оковите си би ли минал?!

Искаш да докоснеш неизвестното,
а готов ли си за това?!
Искаш да усетиш огъня...
А можеш ли да замениш мрака със светлина?!

Необуздана е човешката душа,
от здравия ни разум се изплъзва,
не спира да копнее за светлина
и заслепена само се препъва...

Разчупи собствените си окови
и предразсъдъците си ще пребориш.
Ще откриеш търсената светлина,
сливайки разум и душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...