Jan 24, 2009, 10:45 PM

Светлина

  Poetry
695 0 0
Слънцето бавно преваля
и мракът завзема света,
дори в този миг не спирам
да откривам светлина.

Не ме плашат прегради,
сили имам през тях да мина,
но ти можеш ли да ги прескочиш,
през оковите си би ли минал?!

Искаш да докоснеш неизвестното,
а готов ли си за това?!
Искаш да усетиш огъня...
А можеш ли да замениш мрака със светлина?!

Необуздана е човешката душа,
от здравия ни разум се изплъзва,
не спира да копнее за светлина
и заслепена само се препъва...

Разчупи собствените си окови
и предразсъдъците си ще пребориш.
Ще откриеш търсената светлина,
сливайки разум и душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиана Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...