24.01.2009 г., 22:45

Светлина

690 0 0
Слънцето бавно преваля
и мракът завзема света,
дори в този миг не спирам
да откривам светлина.

Не ме плашат прегради,
сили имам през тях да мина,
но ти можеш ли да ги прескочиш,
през оковите си би ли минал?!

Искаш да докоснеш неизвестното,
а готов ли си за това?!
Искаш да усетиш огъня...
А можеш ли да замениш мрака със светлина?!

Необуздана е човешката душа,
от здравия ни разум се изплъзва,
не спира да копнее за светлина
и заслепена само се препъва...

Разчупи собствените си окови
и предразсъдъците си ще пребориш.
Ще откриеш търсената светлина,
сливайки разум и душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...