21 окт. 2019 г., 01:02

Светлина

703 0 1

Ти ще ми построиш замък.

Ще се повъртя и ще изляза.

Твърде висок му е таванът.

И няма достатъчно светлина.

 

Ти ще ми направиш зимна градина,

Побрала всички екзотични цветя.

Ще вляза под стъкления похлупак

И ще си тръгна. Няма светлина.

 

Ще ми вдигнеш беседка от рози,

Ще пълзи по нея див бръшлян.

Ще има дървена масичка и пейки.

И птича песен. Но няма светлина.

 

Залезли са мен всички слънца.

Замлъкнали са всички чучулиги.

Построй ми гробница от мрамор.

Да блести като опал под луната.

 

Тази светлина ми стига...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...