Светлина
Ти ще ми построиш замък.
Ще се повъртя и ще изляза.
Твърде висок му е таванът.
И няма достатъчно светлина.
Ти ще ми направиш зимна градина,
Побрала всички екзотични цветя.
Ще вляза под стъкления похлупак
И ще си тръгна. Няма светлина.
Ще ми вдигнеш беседка от рози,
Ще пълзи по нея див бръшлян.
Ще има дървена масичка и пейки.
И птича песен. Но няма светлина.
Залезли са мен всички слънца.
Замлъкнали са всички чучулиги.
Построй ми гробница от мрамор.
Да блести като опал под луната.
Тази светлина ми стига...
© Ваня Накова All rights reserved.
