21.10.2019 г., 1:02

Светлина

700 0 1

Ти ще ми построиш замък.

Ще се повъртя и ще изляза.

Твърде висок му е таванът.

И няма достатъчно светлина.

 

Ти ще ми направиш зимна градина,

Побрала всички екзотични цветя.

Ще вляза под стъкления похлупак

И ще си тръгна. Няма светлина.

 

Ще ми вдигнеш беседка от рози,

Ще пълзи по нея див бръшлян.

Ще има дървена масичка и пейки.

И птича песен. Но няма светлина.

 

Залезли са мен всички слънца.

Замлъкнали са всички чучулиги.

Построй ми гробница от мрамор.

Да блести като опал под луната.

 

Тази светлина ми стига...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...