Ти ще ми построиш замък.

Ще се повъртя и ще изляза.

Твърде висок му е таванът.

И няма достатъчно светлина.

Ти ще ми направиш зимна градина,

Побрала всички екзотични цветя.

Ще вляза под стъкления похлупак

И ще си тръгна. Няма светлина.

Ще ми вдигнеш беседка от рози,

Ще пълзи по нея див бръшлян.

Ще има дървена масичка и пейки.

И птича песен. Но няма светлина.

Залезли са мен всички слънца.

Замлъкнали са всички чучулиги.

Построй ми гробница от мрамор.

Да блести като опал под луната.

Тази светлина ми стига...