6 нояб. 2015 г., 07:52  

Светлината ще се превърне в мен...

451 0 5

Вятър погали разнежен косите ми,
после тъга ми довя,
с капки дъждовни поръси очите ми, 
страстно за мен закопня.

Слънце свенливо полази снагата ми,
после с копнеж ме погали,
нежно и фино изгони тъгата ми,
вечност във мене запали.

Плахо луната проникна в душата ми,
после нощта ме прегърна,
в мен спотаена шептеше мечтата ми,
светлото в теб ще превърна.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Неземна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Мая за нежния коментар!
  • Благодаря ти, Младене! Пожелавам ти същото сбъдване и на теб!
  • Оптимистично, светло и красиво! Пожелавам сбъдване на финалния ред на творбата. Поздравление, Цвети!
  • Благодаря ти, Валентин! Усмихна ме!
  • Разтворила си душата си, как да не догониш мечтата си ... Поздрави, Цвети!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...