Светлината ще се превърне в мен...
Вятър погали разнежен косите ми,
после тъга ми довя,
с капки дъждовни поръси очите ми,
страстно за мен закопня.
Слънце свенливо полази снагата ми,
после с копнеж ме погали,
нежно и фино изгони тъгата ми,
вечност във мене запали.
Плахо луната проникна в душата ми,
после нощта ме прегърна,
в мен спотаена шептеше мечтата ми,
светлото в теб ще превърна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
