6.11.2015 г., 7:52  

Светлината ще се превърне в мен...

446 0 5

Вятър погали разнежен косите ми,
после тъга ми довя,
с капки дъждовни поръси очите ми, 
страстно за мен закопня.

Слънце свенливо полази снагата ми,
после с копнеж ме погали,
нежно и фино изгони тъгата ми,
вечност във мене запали.

Плахо луната проникна в душата ми,
после нощта ме прегърна,
в мен спотаена шептеше мечтата ми,
светлото в теб ще превърна.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мая за нежния коментар!
  • Благодаря ти, Младене! Пожелавам ти същото сбъдване и на теб!
  • Оптимистично, светло и красиво! Пожелавам сбъдване на финалния ред на творбата. Поздравление, Цвети!
  • Благодаря ти, Валентин! Усмихна ме!
  • Разтворила си душата си, как да не догониш мечтата си ... Поздрави, Цвети!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...