Вятър погали разнежен косите ми,
после тъга ми довя,
с капки дъждовни поръси очите ми,
страстно за мен закопня.
Слънце свенливо полази снагата ми,
после с копнеж ме погали,
нежно и фино изгони тъгата ми,
вечност във мене запали.
Плахо луната проникна в душата ми,
после нощта ме прегърна,
в мен спотаена шептеше мечтата ми,
светлото в теб ще превърна.
© Неземна All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
