Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя
и затвори ми духá в бутилка.
От умрял дочакаш ли писма,
послеписът лепне от мътилка.
- Плувай, - каза с драска сухота -
накъдето хрумне на вълната.
- Провери си автентичността.-
и разля усмивка лековата. ...