Светлинка в бутилка
Виждах само светлата страна
и поемах светлата посока.
Светех ти в среднощната тъма,
гонех мрачината най-дълбока.
На фенерчето ми се присмя
и затвори ми духá в бутилка.
От умрял дочакаш ли писма,
послеписът лепне от мътилка.
- Плувай, - каза с драска сухота -
накъдето хрумне на вълната.
- Провери си автентичността.-
и разля усмивка лековата.
Светя и през тъмното стъкло,
знае който вчера ме намери.
А сълзата в светлото око
ми е обица против химери.
© Светличка All rights reserved.
