Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,

укритото в мен, разгаряха и палеха.

Отваряха врати… залостени по право.

Прорязваха стени... и даваха направо.

Не му достигна малко… да стигне до сърцето.

Дивечът преследван… не падна във дерето.

Прийомите му дръзки… словата безпардонни,

деянията плоски, а свалките чаровни.

О, да… той бе мъжествен, впечатляващо галантен.

Привлекателно отнесен… далеч от идеален.

Тази външна магнетичност капан за пеперуди

определи за архаични любовните му струни.

И погледът любовен се взря в нещо друго,

пърхащо с криле около него като лудо.

Такива джентълмени отдавна са известни -

Донжуановски герои с подходи хитри, лесни.

Но казват, че е просто, за мишките в хамбара

в капанчето да паднат с преситена  награда.

От външност разноцветна преливат ни телата.

Очите замъглени с логичност непозната.

Любовно ли е чудото от плътските наслади?

Пеперудите изгарят в  светлинните пожари!