Sep 11, 2024, 12:09 PM

Светлинни пожари 

  Poetry
220 0 0
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето.
Дивечът преследван… не падна във дерето.
Прийомите му дръзки… словата безпардонни,
деянията плоски, а свалките чаровни.
О, да… той бе мъжествен, впечатляващо галантен.
Привлекателно отнесен… далеч от идеален.
Тази външна магнетичност капан за пеперуди
определи за архаични любовните му струни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Random works
: ??:??