Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето.
Дивечът преследван… не падна във дерето.
Прийомите му дръзки… словата безпардонни,
деянията плоски, а свалките чаровни.
О, да… той бе мъжествен, впечатляващо галантен.
Привлекателно отнесен… далеч от идеален.
Тази външна магнетичност капан за пеперуди
определи за архаични любовните му струни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up