11.09.2024 г., 12:09

Светлинни пожари

408 0 0

 

Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,

укритото в мен, разгаряха и палеха.

Отваряха врати… залостени по право.

Прорязваха стени... и даваха направо.

Не му достигна малко… да стигне до сърцето.

Дивечът преследван… не падна във дерето.

Прийомите му дръзки… словата безпардонни,

деянията плоски, а свалките чаровни.

О, да… той бе мъжествен, впечатляващо галантен.

Привлекателно отнесен… далеч от идеален.

Тази външна магнетичност капан за пеперуди

определи за архаични любовните му струни.

И погледът любовен се взря в нещо друго,

пърхащо с криле около него като лудо.

Такива джентълмени отдавна са известни -

Донжуановски герои с подходи хитри, лесни.

Но казват, че е просто, за мишките в хамбара

в капанчето да паднат с преситена  награда.

От външност разноцветна преливат ни телата.

Очите замъглени с логичност непозната.

Любовно ли е чудото от плътските наслади?

Пеперудите изгарят в  светлинните пожари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...