Светъл плам
Олися изведнъж на нощта звездобройното чело
и в присънени мисли изби слепоока роса,
утринта си запретна полите с ръцете на вятъра,
а Луната се скри в сърпокрилата си тишина.
Върху устните порив протегна щастлива усмивка
и за миг преобърна в душите лика на света -
две тревички завиха мечтата си във боровинка
с аромат на въздишка, родена сред горски цветя.
И сърцата – жонгльори в театъра с шарени чувства,
заподхвърляха топки от Вяра, Надежда, Любов,
а рояци от златни пчелици запърхаха устремно
в чуден ирис на лято, прогледнал за езерен зов...
В стремената на новия ден – шпори Обич се впиха,
дилижансът Живот натовари сандъче с мечти,
с полудяла юзда две ръце светъл плам уловиха,
а компасът затрепка в посока от сбъднати дни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
