Олися изведнъж на нощта звездобройното чело
и в присънени мисли изби слепоока роса,
утринта си запретна полите с ръцете на вятъра,
а Луната се скри в сърпокрилата си тишина.
Върху устните порив протегна щастлива усмивка
и за миг преобърна в душите лика на света -
две тревички завиха мечтата си във боровинка
с аромат на въздишка, родена сред горски цветя.
И сърцата – жонгльори в театъра с шарени чувства,
заподхвърляха топки от Вяра, Надежда, Любов,
а рояци от златни пчелици запърхаха устремно
в чуден ирис на лято, прогледнал за езерен зов... ...