20 окт. 2010 г., 16:23

Светъл поглед на дете

875 0 12

У мен живеят хиляди проблеми,

но най-жесток е винаги страхът –

това, че нещо може да намеря

завинаги потъпкано в прахта.

Така е.

Всичко тихо отминава.

И аз ще тръгна някой ден оттук.

Дори не зная колко ми остава

до светлата надежда да вървя...

А тя сега е толкова далече

и пътят е обрасъл в суета...

Потънал е в подмяна на копнежи,

в заблуди,

свели смисъла в калта...

Нали разбираш –

всичко е на карта,

но не и всеки може да чете...

 

Проблеми замъглиха моя поглед,

а имах светъл поглед

на дете!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...