20 окт. 2010 г., 16:23

Светъл поглед на дете

877 0 12

У мен живеят хиляди проблеми,

но най-жесток е винаги страхът –

това, че нещо може да намеря

завинаги потъпкано в прахта.

Така е.

Всичко тихо отминава.

И аз ще тръгна някой ден оттук.

Дори не зная колко ми остава

до светлата надежда да вървя...

А тя сега е толкова далече

и пътят е обрасъл в суета...

Потънал е в подмяна на копнежи,

в заблуди,

свели смисъла в калта...

Нали разбираш –

всичко е на карта,

но не и всеки може да чете...

 

Проблеми замъглиха моя поглед,

а имах светъл поглед

на дете!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...