20.10.2010 г., 16:23

Светъл поглед на дете

874 0 12

У мен живеят хиляди проблеми,

но най-жесток е винаги страхът –

това, че нещо може да намеря

завинаги потъпкано в прахта.

Така е.

Всичко тихо отминава.

И аз ще тръгна някой ден оттук.

Дори не зная колко ми остава

до светлата надежда да вървя...

А тя сега е толкова далече

и пътят е обрасъл в суета...

Потънал е в подмяна на копнежи,

в заблуди,

свели смисъла в калта...

Нали разбираш –

всичко е на карта,

но не и всеки може да чете...

 

Проблеми замъглиха моя поглед,

а имах светъл поглед

на дете!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...