Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
17 февр. 2021 г., 11:53

Светът ми се побира в книга 

  Поэзия » Другая
1130 11 22

Светът ми се побира в книга

и в три мечти, и детска длан.

Додето погледът ми стига,

е хоризонтът – начертан.

Незримото, да стане зримо,

пред уморените очи.

Щом пиша, тук съм и ме има,

душата ми – врабец – гълчи,

 

и вдига до небето врява,

а аз човек съм – мълчалив.

Но трудно лудост помирявам,

с бездушие и делник сив.

И все съм камъче – ръбато

и плевел, никнал непосят.

Планета имам, на която

спокойно чудесата спят.

 

Светът ми – охлювна черупка,

полека нося го – на гръб.

Луна в гърдите мои тупка,

в душата – вятър, няма скръб.

А под стрехата дъжд заплака

и се полюшва вързан стих.

Елате, в своя сън, дочакан,

за вас звездичките свалих.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??