21 апр. 2015 г., 23:07

Светът преди да се родя

944 0 2

Светът преди да се родя

 

Какво е имало преди да се родя?

За мене цял друг свят това е

и прелистя ли аз времето сега,

какво ли ще открия, не се знае.

 

Осемдесетте - родителите ми са млади -

ученици като мен на тази снимка.

Знам, че на учители душите татко вадил,

ала майка ми била им е любимка.

 

През деветдесетте са вече влюбени,

завършили училище и сякаш подгонени

бягат към своя нов свят устремени,

създавайки хубави спомени.

 

Работят ли, какво работят,

прибират се, поспиват, после пак.

През годините като през тръни бродят

и ето, че баща ми й предлага брак.

 

На сватбата бърза, не много голяма -

семейство, приятели от преди време,

попитали моите дядо и баба

дали ще дочакат да видят и бебе.

 

И ето ме мене след близо година -

плача, не спирам, а мама ме люшка.

И нищо, че толкова време измина,

аз пак преди двайсет години се връщам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ! Относно заглавието - учим точно това произведение и имахме задача ние да бъдем авторите. И така се роди това стихотворение.
  • "Преди да се родя и след това"
    асоциирах със заглавие на книга.
    Светът е бил, и е, и след "сега"
    ще продължава упорито да въздиша
    и в миналото да се взира със копнеж

    Добра хронология си подредила,Рали. Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...