21 апр. 2015 г., 23:07

Светът преди да се родя

943 0 2

Светът преди да се родя

 

Какво е имало преди да се родя?

За мене цял друг свят това е

и прелистя ли аз времето сега,

какво ли ще открия, не се знае.

 

Осемдесетте - родителите ми са млади -

ученици като мен на тази снимка.

Знам, че на учители душите татко вадил,

ала майка ми била им е любимка.

 

През деветдесетте са вече влюбени,

завършили училище и сякаш подгонени

бягат към своя нов свят устремени,

създавайки хубави спомени.

 

Работят ли, какво работят,

прибират се, поспиват, после пак.

През годините като през тръни бродят

и ето, че баща ми й предлага брак.

 

На сватбата бърза, не много голяма -

семейство, приятели от преди време,

попитали моите дядо и баба

дали ще дочакат да видят и бебе.

 

И ето ме мене след близо година -

плача, не спирам, а мама ме люшка.

И нищо, че толкова време измина,

аз пак преди двайсет години се връщам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ! Относно заглавието - учим точно това произведение и имахме задача ние да бъдем авторите. И така се роди това стихотворение.
  • "Преди да се родя и след това"
    асоциирах със заглавие на книга.
    Светът е бил, и е, и след "сега"
    ще продължава упорито да въздиша
    и в миналото да се взира със копнеж

    Добра хронология си подредила,Рали. Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...