21.04.2015 г., 23:07

Светът преди да се родя

947 0 2

Светът преди да се родя

 

Какво е имало преди да се родя?

За мене цял друг свят това е

и прелистя ли аз времето сега,

какво ли ще открия, не се знае.

 

Осемдесетте - родителите ми са млади -

ученици като мен на тази снимка.

Знам, че на учители душите татко вадил,

ала майка ми била им е любимка.

 

През деветдесетте са вече влюбени,

завършили училище и сякаш подгонени

бягат към своя нов свят устремени,

създавайки хубави спомени.

 

Работят ли, какво работят,

прибират се, поспиват, после пак.

През годините като през тръни бродят

и ето, че баща ми й предлага брак.

 

На сватбата бърза, не много голяма -

семейство, приятели от преди време,

попитали моите дядо и баба

дали ще дочакат да видят и бебе.

 

И ето ме мене след близо година -

плача, не спирам, а мама ме люшка.

И нищо, че толкова време измина,

аз пак преди двайсет години се връщам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ! Относно заглавието - учим точно това произведение и имахме задача ние да бъдем авторите. И така се роди това стихотворение.
  • "Преди да се родя и след това"
    асоциирах със заглавие на книга.
    Светът е бил, и е, и след "сега"
    ще продължава упорито да въздиша
    и в миналото да се взира със копнеж

    Добра хронология си подредила,Рали. Поздравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...