26 мар. 2019 г., 22:46

Свидно

1.2K 5 7

 

Брат ми е блуза с дълъг ръкав.

Много любима. Той ми я купи.

Брат ми е блуза. С него съм пак.

И ми е топло, и ми е хубаво.

 

Чувствам го колко е нежен и мек.

С джобче отляво, с цип се отваря.

Две кръпки кожа на раменете

(ех, понапукаха се, но карай).

 

Брат ми е топъл, брат ми е мек.

С дълги ръкави ръцете ми пази.

Често го нося. А напоследък

мисля: "обличам" – "обичам" ли значи?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...