Mar 26, 2019, 10:46 PM

Свидно

  Poetry
1.2K 5 7

 

Брат ми е блуза с дълъг ръкав.

Много любима. Той ми я купи.

Брат ми е блуза. С него съм пак.

И ми е топло, и ми е хубаво.

 

Чувствам го колко е нежен и мек.

С джобче отляво, с цип се отваря.

Две кръпки кожа на раменете

(ех, понапукаха се, но карай).

 

Брат ми е топъл, брат ми е мек.

С дълги ръкави ръцете ми пази.

Често го нося. А напоследък

мисля: "обличам" – "обичам" ли значи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...