Mar 26, 2019, 10:46 PM

Свидно

  Poetry
1.2K 5 7

 

Брат ми е блуза с дълъг ръкав.

Много любима. Той ми я купи.

Брат ми е блуза. С него съм пак.

И ми е топло, и ми е хубаво.

 

Чувствам го колко е нежен и мек.

С джобче отляво, с цип се отваря.

Две кръпки кожа на раменете

(ех, понапукаха се, но карай).

 

Брат ми е топъл, брат ми е мек.

С дълги ръкави ръцете ми пази.

Често го нося. А напоследък

мисля: "обличам" – "обичам" ли значи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...