23 мар. 2019 г., 18:17

Свобода 3

668 0 0

 

Свободата е думичка такава

Довеждаща на някой слава

На други желания , копнежи

И много видове надежди.

 

А щом избухне всички я прославят

Желаят я и искат , без да знаят

Че редом с нея има и неволи

И хиляди, безполезни думи голи.

 

Показвайки ни, какви ще станем

И че  вече трябва да престанем

Да искаме, да спрем да си мечтаем

И трябва други пътища да си чертаем.

 

Да спрем, да искаме да мислим

И нейде из простора да хвърчим

Защото  истината е  капризна

И гледаме я винаги през тяхна  призма.

 

Но всичко свърши господа,  управници

И ний равнихме веч житейските си равници

А призмата отдавна се пропука, жалко

И вижда се през дупката и малко.

 

Историята се провря през нея

А с нея и една идея

Да грабнем пак на Левски идеяла,

И бога ми , че време е да мислим  вече за раздяла.

 

 

 

Христо Христов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...