23.03.2019 г., 18:17

Свобода 3

662 0 0

 

Свободата е думичка такава

Довеждаща на някой слава

На други желания , копнежи

И много видове надежди.

 

А щом избухне всички я прославят

Желаят я и искат , без да знаят

Че редом с нея има и неволи

И хиляди, безполезни думи голи.

 

Показвайки ни, какви ще станем

И че  вече трябва да престанем

Да искаме, да спрем да си мечтаем

И трябва други пътища да си чертаем.

 

Да спрем, да искаме да мислим

И нейде из простора да хвърчим

Защото  истината е  капризна

И гледаме я винаги през тяхна  призма.

 

Но всичко свърши господа,  управници

И ний равнихме веч житейските си равници

А призмата отдавна се пропука, жалко

И вижда се през дупката и малко.

 

Историята се провря през нея

А с нея и една идея

Да грабнем пак на Левски идеяла,

И бога ми , че време е да мислим  вече за раздяла.

 

 

 

Христо Христов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...