27 дек. 2024 г., 18:04

Свобода чрез прошка

562 1 1

 

 

Сега прости! Обичай свободата! 

Прости им в себе си и замълчи. 

Нали те виждат? Само че треската! 

Гредата ги премазва. И личи! 

 

Небето им изпрати бурен вятър, 

дърветата от корен запреви... 

Минутите, живяни сред предател, 

оставят дири в жълтите треви. 

 

Сърцето е стрелката на компаса, 

улавяща посоките през рид! 

Търпението! То да е украса! 

А Злобният се вгражда в своя зид! 

 

Нали прости? Не са ти нужни думи! 

През дните си така да продължиш! 

И нека са далечни твойте друми.

На Господа, на Него го дължиш! 

 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Стефанова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...