Dec 27, 2024, 6:04 PM

Свобода чрез прошка

  Poetry
574 1 1

 

 

Сега прости! Обичай свободата! 

Прости им в себе си и замълчи. 

Нали те виждат? Само че треската! 

Гредата ги премазва. И личи! 

 

Небето им изпрати бурен вятър, 

дърветата от корен запреви... 

Минутите, живяни сред предател, 

оставят дири в жълтите треви. 

 

Сърцето е стрелката на компаса, 

улавяща посоките през рид! 

Търпението! То да е украса! 

А Злобният се вгражда в своя зид! 

 

Нали прости? Не са ти нужни думи! 

През дните си така да продължиш! 

И нека са далечни твойте друми.

На Господа, на Него го дължиш! 

 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

The work is a contestant:

21 place

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...