Dec 27, 2024, 6:04 PM

Свобода чрез прошка

  Poetry
573 1 1

 

 

Сега прости! Обичай свободата! 

Прости им в себе си и замълчи. 

Нали те виждат? Само че треската! 

Гредата ги премазва. И личи! 

 

Небето им изпрати бурен вятър, 

дърветата от корен запреви... 

Минутите, живяни сред предател, 

оставят дири в жълтите треви. 

 

Сърцето е стрелката на компаса, 

улавяща посоките през рид! 

Търпението! То да е украса! 

А Злобният се вгражда в своя зид! 

 

Нали прости? Не са ти нужни думи! 

През дните си така да продължиш! 

И нека са далечни твойте друми.

На Господа, на Него го дължиш! 

 

 

Детелина И.Стефанова ✍️🍀

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина Стефанова All rights reserved.

The work is a contestant:

21 place

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...