Свобода чрез прошка
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър,
дърветата от корен запреви...
Минутите, живяни сред предател,
оставят дири в жълтите треви.
Сърцето е стрелката на компаса,
улавяща посоките през рид!
Търпението! То да е украса!
А Злобният се вгражда в своя зид!
Нали прости? Не са ти нужни думи!
През дните си така да продължиш!
И нека са далечни твойте друми.
На Господа, на Него го дължиш!
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
