22 нояб. 2006 г., 16:03

Свободна

1.8K 0 18
                                   "Орелът умира в небето -
                                                   свободен и силен"
                                          Спирос Ятрас

Отряза ми крилете. Да не мога
от тебе да избягам надалече.
Дори така осакатена, съм свободна.
Крилете ми... не бяха нужни вече.
Безчувствено римуваха в замах,
сърцето биеше едва - по навик.
За осемте оловни грама закопнях -
единствен път от теб да ме избавят.
Разбуни се душата ми, заспори.
Събуди всички мои спящи сетива.
Очите ми простреляха простора,
застинаха за миг и... полетях!
Небето ме зави и ме прегърна.
Останах. Знам, че няма да сгреша.
Безкрила птица няма да се върна.
Крилете ми са в моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...