22 nov 2006, 16:03

Свободна

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
                                   "Орелът умира в небето -
                                                   свободен и силен"
                                          Спирос Ятрас

Отряза ми крилете. Да не мога
от тебе да избягам надалече.
Дори така осакатена, съм свободна.
Крилете ми... не бяха нужни вече.
Безчувствено римуваха в замах,
сърцето биеше едва - по навик.
За осемте оловни грама закопнях -
единствен път от теб да ме избавят.
Разбуни се душата ми, заспори.
Събуди всички мои спящи сетива.
Очите ми простреляха простора,
застинаха за миг и... полетях!
Небето ме зави и ме прегърна.
Останах. Знам, че няма да сгреша.
Безкрила птица няма да се върна.
Крилете ми са в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...