22 nov 2006, 16:03

Свободна

  Poesía » Otra
1.8K 0 18
                                   "Орелът умира в небето -
                                                   свободен и силен"
                                          Спирос Ятрас

Отряза ми крилете. Да не мога
от тебе да избягам надалече.
Дори така осакатена, съм свободна.
Крилете ми... не бяха нужни вече.
Безчувствено римуваха в замах,
сърцето биеше едва - по навик.
За осемте оловни грама закопнях -
единствен път от теб да ме избавят.
Разбуни се душата ми, заспори.
Събуди всички мои спящи сетива.
Очите ми простреляха простора,
застинаха за миг и... полетях!
Небето ме зави и ме прегърна.
Останах. Знам, че няма да сгреша.
Безкрила птица няма да се върна.
Крилете ми са в моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...