Nov 22, 2006, 4:03 PM

Свободна

  Poetry » Other
1.8K 0 18
                                   "Орелът умира в небето -
                                                   свободен и силен"
                                          Спирос Ятрас

Отряза ми крилете. Да не мога
от тебе да избягам надалече.
Дори така осакатена, съм свободна.
Крилете ми... не бяха нужни вече.
Безчувствено римуваха в замах,
сърцето биеше едва - по навик.
За осемте оловни грама закопнях -
единствен път от теб да ме избавят.
Разбуни се душата ми, заспори.
Събуди всички мои спящи сетива.
Очите ми простреляха простора,
застинаха за миг и... полетях!
Небето ме зави и ме прегърна.
Останах. Знам, че няма да сгреша.
Безкрила птица няма да се върна.
Крилете ми са в моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...