22.11.2006 г., 16:03

Свободна

1.8K 0 18
                                   "Орелът умира в небето -
                                                   свободен и силен"
                                          Спирос Ятрас

Отряза ми крилете. Да не мога
от тебе да избягам надалече.
Дори така осакатена, съм свободна.
Крилете ми... не бяха нужни вече.
Безчувствено римуваха в замах,
сърцето биеше едва - по навик.
За осемте оловни грама закопнях -
единствен път от теб да ме избавят.
Разбуни се душата ми, заспори.
Събуди всички мои спящи сетива.
Очите ми простреляха простора,
застинаха за миг и... полетях!
Небето ме зави и ме прегърна.
Останах. Знам, че няма да сгреша.
Безкрила птица няма да се върна.
Крилете ми са в моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...