27 дек. 2018 г., 00:42

Свободни

1.1K 0 2

От днес да бъдеме свободни
поиска с поглед най-суров
и като птички да летиме волни
при всеки порив за любов.

 

Замина красива и свободна,
до днес все бродиш по света
забравила земята родна
да търсиш щастие в скръбта.

 

В сърцето не тая омраза
даже скръбта си победих,
и спомена в сърцето пазя,
дори без тебе съм щастлив.

 

Ще се върнеш ли смирена
да търсиш  малките неща:
градът във който си родена
и спомените мили от дома?
 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение! Има страхотно послание.
    Продължавай да пишеш.
  • Понякога и така се случва.Търсим свободата на друго място,но се оказва,че никъде не е свободна душата,щом е влюбена,притеснена или скръбна!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...