От днес да бъдеме свободни
поиска с поглед най-суров
и като птички да летиме волни
при всеки порив за любов.
Замина красива и свободна,
до днес все бродиш по света
забравила земята родна
да търсиш щастие в скръбта.
В сърцето не тая омраза
даже скръбта си победих,
и спомена в сърцето пазя,
дори без тебе съм щастлив.
Ще се върнеш ли смирена
да търсиш малките неща:
градът във който си родена
и спомените мили от дома?
© Аластор All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
