18 сент. 2012 г., 09:50  

Камъче 

  Поэзия » Другая
696 1 16

 
 

Колко катаклизми преживях!

После ме люляха земетръси.

После оглушах и ослепях  –

може би, за да платя греха си,

че под гръм небесен оцелях,

хвърлих се в морето, не потънах,

огън ме горя, не станах прах,

с дявола преборих се. На тъмно...

 

Но се случи миг един. Нелеп  –

най-нищожно камъче ме срина.

Не от Бога. Хвърли го човек.

Точно ме улучи. И загинах.

 


 

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??