Колко катаклизми преживях!
После ме люляха земетръси.
После оглушах и ослепях –
може би, за да платя греха си,
че под гръм небесен оцелях,
хвърлих се в морето, не потънах,
огън ме горя, не станах прах,
с дявола преборих се. На тъмно...
Но се случи миг един. Нелеп –
най-нищожно камъче ме срина.
Не от Бога. Хвърли го човек.
Точно ме улучи. И загинах.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
