Колко катаклизми преживях!
После ме люляха земетръси.
После оглушах и ослепях –
може би, за да платя греха си,
че под гръм небесен оцелях,
хвърлих се в морето, не потънах,
огън ме горя, не станах прах,
с дявола преборих се. На тъмно...
Но се случи миг един. Нелеп –
най-нищожно камъче ме срина.
Не от Бога. Хвърли го човек.
Точно ме улучи. И загинах.