Живея аз в съвременност такава:

на напрежение, войни и смърт

и тегне върху нас като прокоба.

Тресе омразата навред светът.

В години на инвазии и писък

живеем в двадесет и първи век,

а някъде там падат бомби с трясък,

не знае колко ще е жив човек.

Отне пандемия безброй животи,

да се пребори всеки не успя.

Въртим се в стрес на бързи обороти

и няма мир на майката - земя.

Във време на космически напредък

и съвършен изкуствен интелект,

макар животът ни да е тъй крехък,

разумен е сегашният човек.

С надежда ходим в църкви за разтуха

срещу заплахи и с молитвен зов:

да спрем навред световната разруха,

да има мир, наука и любов!