9.04.2024 г., 15:44

Свят

444 0 0

Живея аз в съвременност такава:

на напрежение, войни и смърт

и тегне върху нас като прокоба.

Тресе омразата навред светът.

 

В години на инвазии и писък

живеем в двадесет и първи век,

а някъде там падат бомби с трясък,

не знае колко ще е жив човек.

 

Отне пандемия безброй животи,

да се пребори всеки не успя.

Въртим се в стрес на бързи обороти

и няма мир на майката - земя.

 

Във време на космически напредък

и съвършен изкуствен интелект,

макар животът ни да е тъй крехък,

разумен е сегашният човек.

 

С надежда ходим в църкви за разтуха

срещу заплахи и с молитвен зов:

да спрем навред световната разруха,

да има мир, наука и любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...