7 апр. 2007 г., 10:39

Свърши се

724 0 5
 

Продънено е качето отдолу,

е, ти наливай колкото си искаш,

но едва ли ще успееш с длани голи,

гнева във лоното му да притиснеш.


Свърши се, изстреляна е веч стрелата,

разкъсва въздуха, вибрира,

ненужни, захабени са словата,

и най-абсурдната гримаса не я спира.


Избухнала е вчерашната бомба,

на която управляваше фитила,

и пръска всичко в небесата - ято,

на спомени фалшиви, късокрили.


Разпръснати са и илюзиите слепи,

че човек със възраста си се променя,

след толкоз драматургия, пиеси,

и репликите величави се изчерпват.


Приключихме, завоят го направих,

следата ти не следвам като хрътка,

зъби лъснах, ноктите извадих,

днес котето реве, не мърка.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....