7.04.2007 г., 10:39

Свърши се

722 0 5
 

Продънено е качето отдолу,

е, ти наливай колкото си искаш,

но едва ли ще успееш с длани голи,

гнева във лоното му да притиснеш.


Свърши се, изстреляна е веч стрелата,

разкъсва въздуха, вибрира,

ненужни, захабени са словата,

и най-абсурдната гримаса не я спира.


Избухнала е вчерашната бомба,

на която управляваше фитила,

и пръска всичко в небесата - ято,

на спомени фалшиви, късокрили.


Разпръснати са и илюзиите слепи,

че човек със възраста си се променя,

след толкоз драматургия, пиеси,

и репликите величави се изчерпват.


Приключихме, завоят го направих,

следата ти не следвам като хрътка,

зъби лъснах, ноктите извадих,

днес котето реве, не мърка.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...