Продънено е качето отдолу,
е, ти наливай колкото си искаш,
но едва ли ще успееш с длани голи,
гнева във лоното му да притиснеш.
Свърши се, изстреляна е веч стрелата,
разкъсва въздуха, вибрира,
ненужни, захабени са словата,
и най-абсурдната гримаса не я спира.
Избухнала е вчерашната бомба,
на която управляваше фитила,
и пръска всичко в небесата - ято,
на спомени фалшиви, късокрили.
Разпръснати са и илюзиите слепи,
че човек със възраста си се променя,
след толкоз драматургия, пиеси,
и репликите величави се изчерпват.
Приключихме, завоят го направих,
следата ти не следвам като хрътка,
зъби лъснах, ноктите извадих,
днес котето реве, не мърка.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados