7 abr 2007, 10:39

Свърши се

  Poesía
718 0 5
 

Продънено е качето отдолу,

е, ти наливай колкото си искаш,

но едва ли ще успееш с длани голи,

гнева във лоното му да притиснеш.


Свърши се, изстреляна е веч стрелата,

разкъсва въздуха, вибрира,

ненужни, захабени са словата,

и най-абсурдната гримаса не я спира.


Избухнала е вчерашната бомба,

на която управляваше фитила,

и пръска всичко в небесата - ято,

на спомени фалшиви, късокрили.


Разпръснати са и илюзиите слепи,

че човек със възраста си се променя,

след толкоз драматургия, пиеси,

и репликите величави се изчерпват.


Приключихме, завоят го направих,

следата ти не следвам като хрътка,

зъби лъснах, ноктите извадих,

днес котето реве, не мърка.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...