Apr 7, 2007, 10:39 AM

Свърши се

  Poetry
720 0 5
 

Продънено е качето отдолу,

е, ти наливай колкото си искаш,

но едва ли ще успееш с длани голи,

гнева във лоното му да притиснеш.


Свърши се, изстреляна е веч стрелата,

разкъсва въздуха, вибрира,

ненужни, захабени са словата,

и най-абсурдната гримаса не я спира.


Избухнала е вчерашната бомба,

на която управляваше фитила,

и пръска всичко в небесата - ято,

на спомени фалшиви, късокрили.


Разпръснати са и илюзиите слепи,

че човек със възраста си се променя,

след толкоз драматургия, пиеси,

и репликите величави се изчерпват.


Приключихме, завоят го направих,

следата ти не следвам като хрътка,

зъби лъснах, ноктите извадих,

днес котето реве, не мърка.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...