Apr 7, 2007, 10:39 AM

Свърши се

  Poetry
717 0 5
 

Продънено е качето отдолу,

е, ти наливай колкото си искаш,

но едва ли ще успееш с длани голи,

гнева във лоното му да притиснеш.


Свърши се, изстреляна е веч стрелата,

разкъсва въздуха, вибрира,

ненужни, захабени са словата,

и най-абсурдната гримаса не я спира.


Избухнала е вчерашната бомба,

на която управляваше фитила,

и пръска всичко в небесата - ято,

на спомени фалшиви, късокрили.


Разпръснати са и илюзиите слепи,

че човек със възраста си се променя,

след толкоз драматургия, пиеси,

и репликите величави се изчерпват.


Приключихме, завоят го направих,

следата ти не следвам като хрътка,

зъби лъснах, ноктите извадих,

днес котето реве, не мърка.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...