29 мар. 2009 г., 23:46

Сякаш никога не е боляло

Поэзия

1.1K 0 2

Сякаш никога не е боляло

Събрах разбитите парчета
на сърцето, падаща комета.
       Вече няма я празнината…
Не проливам среднощни сълзи,
душата жалка сега не пълзи.
       Най-сетне прогоних самотата.

И без тебе вече ям, вече спя,
наново завъртя се света.
     Сякаш никога не е боляло…
Цялото ми тяло се изпълни
с усмивки оранжево-жълти.
     Зараснала рана от колело.

Аромат от синчец ме унесе,
сънят ми спокойно летеше,
       за пръв път от месеци наред.
Сърцето в гръдта ще се пръсне
от допира на нежните пръсти.
       За мен ти винаги си най-отпред!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vanesa_crazy (Ванеса)

Много хубав стих!!!

2009-03-30T11:34:43+03:00
изречена (Мая Попова)

Но днес пак съм цяла
и без тебе вече ям, вече спя.
Днес пак завъртя се светът
край мен, край сърцето от лед.
Да, днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
Днес пак като мъдра река
вливам се в себе си.

Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман.
Тук-там смях е разпилян,
смях се на себе си пак.
и т.н.

Ина Григорова
просто асоциацията беше неизбежна

2009-03-29T23:47:48+03:00