Сякаш никога не е боляло
Сякаш никога не е боляло
Събрах разбитите парчета
на сърцето, падаща комета.
Вече няма я празнината…
Не проливам среднощни сълзи,
душата жалка сега не пълзи.
Най-сетне прогоних самотата.
И без тебе вече ям, вече спя,
наново завъртя се света.
Сякаш никога не е боляло…
Цялото ми тяло се изпълни
с усмивки оранжево-жълти.
Зараснала рана от колело.
Аромат от синчец ме унесе,
сънят ми спокойно летеше,
за пръв път от месеци наред.
Сърцето в гръдта ще се пръсне
от допира на нежните пръсти.
За мен ти винаги си най-отпред!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
