1 мая 2007 г., 15:50

Сянка

1.3K 0 2
Без да искам се влюбих,
в сянка, мълвяща красиви слова.
Кой бе тази сянка се чудих,
но така и не успях да разбера.

Копнеех да го чуя,
да видя скритото лице.
На всичко бях готова,
да го докосна за миг поне.

Казваше, че ще сме заедно,
вярвах на нечувания глас.
Представях си всичко красиво,
че той и аз ще се превърне в "Нас".

Някъде там е, на място далечно и скрито,
сълзите никой не можеше да спре.
Какво се случи в сърцето разбито,
той така и не можа да разбере.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За жалост май тъжните повече ми вървят. Повече ми се отдава да пиша подобни стихове отколкото весели. Направих един опит с стихотворението "Ера", предполагам че все някога ще се получи
  • Прочувствено и трагично - отлична рецепта!Но продължи с по - весели!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...