Seagirl (Марина)
10 21
1 мая 2007 г., 15:50

Сянка 

  Поэзия
934 0 2
Без да искам се влюбих,
в сянка, мълвяща красиви слова.
Кой бе тази сянка се чудих,
но така и не успях да разбера.

Копнеех да го чуя,
да видя скритото лице.
На всичко бях готова,
да го докосна за миг поне.

Казваше, че ще сме заедно,
вярвах на нечувания глас.
Представях си всичко красиво,
че той и аз ще се превърне в "Нас".

Някъде там е, на място далечно и скрито,
сълзите никой не можеше да спре.
Какво се случи в сърцето разбито,
той така и не можа да разбере.

© Марина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За жалост май тъжните повече ми вървят. Повече ми се отдава да пиша подобни стихове отколкото весели. Направих един опит с стихотворението "Ера", предполагам че все някога ще се получи
  • Прочувствено и трагично - отлична рецепта!Но продължи с по - весели!
Предложения
: ??:??