May 1, 2007, 3:50 PM

Сянка 

  Poetry
1066 0 2
Без да искам се влюбих,
в сянка, мълвяща красиви слова.
Кой бе тази сянка се чудих,
но така и не успях да разбера.

Копнеех да го чуя,
да видя скритото лице.
На всичко бях готова,
да го докосна за миг поне.

Казваше, че ще сме заедно,
вярвах на нечувания глас.
Представях си всичко красиво,
че той и аз ще се превърне в "Нас".

Някъде там е, на място далечно и скрито,
сълзите никой не можеше да спре.
Какво се случи в сърцето разбито,
той така и не можа да разбере.

© Марина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • За жалост май тъжните повече ми вървят. Повече ми се отдава да пиша подобни стихове отколкото весели. Направих един опит с стихотворението "Ера", предполагам че все някога ще се получи
  • Прочувствено и трагично - отлична рецепта!Но продължи с по - весели!
Random works
: ??:??